Когато един вълк загуби битка и разбере, че няма шанс да победи, той не продължава да се бори. Вместо това свежда глава и се предава. Показва шията си на другия вълк — напълно без съпротива.

 И тогава се случва нещо удивително:

вълкът-победител спира.

Не напада. Не убива.

Нещо вътре в него — по-силно от инстинкта да доминира — го възпира.

Като че ли тялото му си спомня, че няма смисъл да унищожава онзи, който вече е приел поражението.

Че е по-важно да защитава своите, отколкото да доказва сила.

Това не е страхливост.

Не е слабост.

Това е дива мъдрост.

Никой не аплодира онзи, който убива предал се вълк.

Никой не празнува ненужната жестокост.

Вълците го знаят: да победиш не значи да смачкаш другия, а да знаеш кога да спреш.

Така и двамата оцеляват. И животът продължава.

Само да можеха хората да разберат това.

Че не всичко е власт, гордост или отмъщение.

Понякога най-смелото е да се предадеш.

А най-силното — да простиш.

Понякога си мислим, че да се откажеш означава да загубиш.

Но не винаги е така.

Да знаеш кога да спреш, кога да пуснеш гордостта си, също е вид интелигентност.

Вълците ни учат, че истинската сила не е в това да подчиниш другия,

а в това да го уважаваш — дори когато е победен.

За повече интересни статии, съвети и лайфове може да отидете на официалната страница на клуба: Галанс Данс

Всички права запазени © Galans Dance