Аз оставих стария на домоуправителя и нямам чип за да вляза. Но долу пред блока една възрастна дама ми отвори с нейния чип. После ми се допи кафе, не исках в това хубаво време да стоя вкъщи и реших да си поръчам гранде капучино в кварталното барче. Там кафето е супер, и има масички с изглед към главната. Излизам и гледам възрастната жена стои сама на пейката пред блока. Питам я защо е сама долу и колко време ще стои, дали ще ми отвори още веднъж. Тя се усмихна и ми каза, че ако няма кой да ми отвори, може да й звънна по домофона. Прекрасно време, любим град и дружелюбни и отзивчиви хора! Обожавам това! Взех си кафе, насладих му се, побъбрих с жената от кафето /тя ме разпозна от страницата/, както се казва много приятно си изкарахме. Запътих се към кооперацията… там стоеше и ме чакаше възрастната дама! Каза, че ме е чакала за да може да ми отвори и да се приберем заедно! Нямам думи! Толкова мила и свястна жена! Но аз само такива хора привличам в живота си. В асансьора ме попита на кой етаж отивам, а аз я попитах на колко години е. Жената отвърна с гордост и усмивка: - На 96 години съм! УАУ! Каква енергия! Каква жизненост! Ах, каква жена! Не можах да спра да се възхищавам и благодаря. Все пак никой не ми е длъжен за нищо, особено 96 - годишна жена!
За повече интересни статии, съвети и лайфове може да отидете на официалната страница на клуба: Галанс Данс
Няма коментари:
Публикуване на коментар