Един ден в гората избухнал голям пожар.
Животните се разбягали от страх във всички посоки,
защото огънят бил много силен.
Изведнъж ягуарът видял как над главата му прелита колибри, но в обратна посока.
Колибрито летяло към огъня!
Каквото и да се е случвало,
то не променяло посоката си.
Няколко мига по-късно ягуарът го видял да прелита отново, този път в същата посока,
в която се движел и ягуарът.
Той го наблюдавал как идва и си отива и накрая решил да попита птицата какви ги върши,
защото поведението й му се струвало много странно.
"Какво правиш, колибри?" - попитал той.
"Летя към езерото" - отговорило колибрито,
"Пия вода с човката си и я хвърлям в огъня за да го изгася.”
Ягуарът се засмял. "Ти лудо ли си?
Наистина ли мислиш, че можеш да потушиш този голям пожар само с малкия си клюн?"
"Не", казало колибрито,
"Знам, че не мога.
Но гората е моят дом.
Тя ме храни, осигурява подслон за мен и семейството ми.
Много съм й благодарно за това.
Аз помагам на гората да расте като опрашвам цветята й.
Аз съм част от нея, а гората е част от мен.
Знам, че не мога да потуша пожара,
но искам да дам своя принос."
които също слушали колибрито,
се трогнали от малката птица и нейната преданост към гората.
И като по чудо изпратили проливен дъжд,
който сложил край на големия пожар.
Индианските баби разказвали тази история на внуците си и завършвали с думите:
Тогава дайте своя принос."
Повечето хора бягат от пламъците, но истинската алхимия започва, когато имаш смелостта на колибрито – да дадеш своя принос, колкото и малък да изглежда.
Когато се свържеш с нея, в живота ти започват да се случват онези „дъждове“, които гасат пожари и връщат хармонията.
Защото когато дадеш своя принос към себе си, Вселената откликва с чудеса.
P.S. Роклята с Колибри не е случайна!
С обич Галина
Всички права запазени © Galans Dance

Няма коментари:
Публикуване на коментар