Ти си ти тази, която:
• първа пише,
• първа пита „какво се случва“,
• първа иска разговор,
• първа се извинява, дори когато не е виновна.
И точно това е изтощително, нали?

Връзка, в която само единият прави първата стъпка – не е равноправна връзка.
Това е борба за внимание.
Това е игра, в която ти все питаш:
„Още ли си тук… или вече си тръгнал и просто не ми го казваш? 
Защото той не изчезва напълно. Отговаря… от време на време. Казва, че иска да говорите… но не го прави сега.
Създава надежда, но не я подхранва.
И ти оставаш във вечно чакане. На думи. На обяснение. На жест.
• САМ ще потърси контакт.
• САМ ще инициира разговор.
• Ще иска да ти покаже, че те уважава.
• Ще се върне при теб не когато е „удобно“, а когато трябва.
С времето започваш да вярваш, че:
• Ако не го направиш – всичко ще свърши.
• Ако не се извиниш – ще те обвини още повече.
• Ако не се бориш – никой няма да се бори.
Но истината е:
Любовта не се моли.
Топлината не трябва да се изисква.
Присъствието не трябва да се проси.
Спри за момент.
Не пиши първа. Не му напомняй, че искаш разговор.
Виж какво ще направи той. Не от страх… а от уважение.
Това не е наказание – това е мярка за зрялост.
И ако не направи нищо, ти ще знаеш. Без драма. Без съмнение.
Само истина.
Не се оставяй да бъдеш “успокоена” с празни обещания.
Чакай действия, не само думи.
Дай му шанс да покаже какъв мъж е. Но не го чакай безкрайно.
С обич Галина 
Всички права запазени © Galans Dance

Няма коментари:
Публикуване на коментар