“Аз го блокирах, но после се почувствах виновна и пак го разблокирах. Може би защото съм слаба или не знам какво искам, но нещо все ме тегли към него”…
Познато нали? После се връщаш при него и пак и пак цикълът се повтаря!?
Ти не си добре?!

Не!
Нека ти обясня какво всъщност става с теб!
Истината е, че той е оставил емоционален отпечатък – нещо като „кука“.

Ето защо се чувстваш виновна след блокиране:
1. „Травматична връзка“ (trauma bond) – мозъкът ти е свикнал да редува внимание и отхвърляне. Когато го блокираш, идва абстиненция като при наркотик → иска ти се „доза“.
2. Вината е негово оръжие – той често е обръщал вината към теб („ти винаги…“, „ти никога…“, „уморяваш ме“). С времето започваш да чуваш този глас вътре в себе си.
3. Надеждата – част от теб още държи спомена за началото (когато беше внимателен, показваше те на всички). Мозъкът ти иска да вярва, че „онзи мъж“ пак ще се върне.
4. Страхът от самота – ти сама ми сподели, че си била сама дълги години. Това усилва усещането, че „може би това е последният шанс“.
• Стъпка 1: Напомни си: „Не го блокирам за да го накажа, а за да защитя себе си.“
• Стъпка 2: Напиши на лист всичките му обиди, манипулации, искания за пари и прочуе…Прочети го, когато ръката ти посяга към „отблокирай“.
• Стъпка 3: Замени вината с гордост: „Аз правя нещо за себе си, а не срещу него.“
• Обусловяване: Той многократно е внушавал, че ти „винаги се оплакваш“, „ти го изтощаваш“, „ти имаш голямо его“. Това се е вкоренило – сега, когато спреш контакт, вътрешният ти глас казва „Може би наистина аз съм виновна“.
• Неврохимия: Любовта + манипулацията действат като пристрастяване. Тялото ти буквално иска „дозата“ (хормони на допамин/кортизол), която си получавала от драмата с него.
• Страх: Мозъкът ти те кара да мислиш, че „по-добре той, отколкото никой“. Това е илюзия, създадена от емоционалната зависимост.
1. Промени гледната точка: Ти не губиш „любов“, а се освобождаваш от човек, който е искал пари, обиждал е личността ти и е използвал вината като инструмент.
2. Води дневник на фактите: Всеки път, когато ръката ти посяга към „отблокирай“, отвори дневника и прочети фактите (обиди, обвинения, искания). Емоциите лъжат, фактите не.
3. Дай си време: Най-тежките първи 2–3 седмици. После мъглата се вдига и започваш да виждаш ясно, без да го идеализираш.
4. Замести го с нови „дози“: Хормоните на удоволствие можеш да си ги даваш и без него – спорт, танци, смях с приятели, ново хоби. Трябва да пренасочиш мозъка си.
5. Повтаряй мантра: „Аз се пазя, а не го наказвам.“ – това е ключът срещу вината.
Виж още:
С обич Галина
Всички права запазени © Galans Dance

Няма коментари:
Публикуване на коментар