Разбирам напълно това чувство „дали не прекалих“, то е типично след емоционален изблик. Но нека сме честни:
Защото ти беше дълбоко наранена, защото търсеше уважение, а получи демонстрация на неуважение точно когато се отвори и показа уязвимост.
Истината е:
Не си длъжна да галиш ничие его, когато твоето сърце кърви.
Може би беше бурна — но беше и искрена. А понякога истината боли. Особено мъжете, които не понасят жена да им държи огледало.
И сега какво?
1. Не го преследвай.
Ако егото му не издържа на искрена емоция, той не е твоят човек.
2. Не се обвинявай.
Ти не си тук, за да бъдеш “удобна” — ти си тук, за да бъдеш уважавана и обичана.
3. Помни:
„Силна жена не наранява мъжа, тя просто спира да го търпи.“
Какво да направиш:
Не защото ми е все едно. А защото той не е показал зрялост, за да заслужи още думи.
Но не за да го нараня, а за да се освободя от товара. Това може да означава:
• Да напиша всичко, което искам да му кажа, и после да го унищожа.
• Да изляза да се разходя, да изкрещя на полето, да се разплача, да се потърся.
Да, ударила си егото му. Но не си го направила без причина. Реагирала си на унижение.
Истинският проблем не е „дали прекали“, а „дали той изобщо заслужаваше толкова шанс и нежност“
“Аз дадох. Бях истински човек. Бях смела. Имах сърце.
Ако това не беше достатъчно за него — нека си върви.
По-добре да загубя някой, който не ме уважава,
отколкото себе си в името на чуждо его.”
И запомни: Понякога границите звучат рязко, когато сме ги пренебрегвали твърде дълго.
Това не те прави лош човек. Това те прави жена, която се е уморила от недооценяване.
Виж още:
С обич Галина
Всички права запазени © Galans Dance

Няма коментари:
Публикуване на коментар