Това бил въпросът на един любопитен ученик към своя наставник.
Учителят не отговорил. Само го погледнал мълчаливо.
Няколко дни по-късно седели край една река.
Изведнъж старецът казал:
„Жаден съм. Донеси ми вода… но използвай онова старо сито на земята.“
Ученикът се стъписал. Това било безумно – как да донесе вода със съд, пълен с дупки?
Но не посмял да спори.
Опитал веднъж. Втори. Трети…
Тичал по-бързо, накланял ситото по различни начини, дори запушвал дупките с пръсти. Но не успял да задържи нито капка.
Изтощен и разочарован, той хвърлил ситото в краката на учителя и казал:
„Съжалявам. Провалих се. Това е невъзможно.“
Учителят го погледнал с доброта и отвърнал:
„Не си се провалил. Погледни ситото.“
Ученикът се навел и зяпнал от изненада.
Старото, мръсно, почерняло сито вече блестяло чисто.
Водата, макар и никога да не се задържала, го била измила отново и отново, докато засияе.

„Точно това прави четенето. Не е важно дали ще запомниш всяка дума или всеки детайл. Не е важно дали знанието изтича, като вода през сито…
Защото докато четеш, умът ти се освежава.
Духът ти се обновява.
Мислите ти се насищат с кислород.
И дори да не го осъзнаваш веднага, ти се преобразяваш отвътре навън.“

Не да препълниш паметта си…
А да очистиш и обогатиш душата си.
От нета…
Така действат и моите вълшебни уебинари!

Прочистват душата Ви и преобразяват живота ви!









С обич Галина


Всички права запазени © Galans Dance
Няма коментари:
Публикуване на коментар