"Жена отишла на реката да налее вода. На брега видяла ранена змия – съскала от болка и безсилно се влачела. Жената я пожалела и я отнесла у дома. Змията предложила:

 – Ти ще се грижиш за мен, а аз ще те пазя.

Така се споразумели. Жената се грижела за змията грижливо. Не от любов – а заради обещаната закрила. Змията я пазела. Не от благодарност – а защото получавала грижи. Нощем, докато жената спяла, змията обикаляла из къщата, бдяла. Сутрин заедно пиели кафе, разхождали се в гората. Отстрани всичко изглеждало като хармония.

Докато един ден – без никакво предупреждение – змията я ухапала и избягала. Жената викала не само от болка. Чувствала предателство, разочарование, болка в душата си. Търсела обяснения. Претърсила цялата къща – под леглото, зад дивана… Но змията я нямало. Тя тръгнала по света – с пулсираща, отровена рана. Търсела змията в гората, в долината, в пустинята… И накрая, минавайки покрай една пещера, я намерила. Изтощена, с отровата в тялото си, извикала:

– Погледни ме в очите! Кажи ми защо ме ухапа? Аз те спасих! Дадох ти дом и топлина!

– Не исках да хапя, – прошипяла змията. – Ти сложи тежка ръка върху мен, не можех да се освободя. Ухапването беше единственият ми изход.

– Защо не каза? Защо не поиска да махна ръката си?!

Спорили. Едната искала да докаже правотата си. Другата – да избегне отговорността. Времето минавало. С него – и животът с кръвта. Този разговор не донесъл нито разбиране, нито прошка, нито изцеление. Само повече отрова в жилите. Накрая жената с последни сили стигнала до болницата. Паднала в безсъзнание пред входа. Нищо вече не виждала. Само чула:

– За съжаление е късно. Тя чакаше твърде дълго, опитвайки се да разбере, вместо да търси помощ…

Най-лошото, което можеш да направиш, когато си наранен, е да губиш скъпоценно време да питаш „Защо?“. Споровете с тези, които са те предали, само разливат повече отрова. Не чакай обяснения там, където няма съвест. Ако някой те е наранил с думи, лъжа, предателство – не търси справедливост в чуждата тъмнина. Спаси себе си. Погрижи се за душата си. За сърцето си. За живота си. "

От нета……

Мда…За съжаление…

Така идват и хората при мен! Когато са търсили оправдания, преследвали са справедливостта, чакали са обяснения, спорили са с хора, които е трябвало да отстранят от живота си!

Не чакай, не търси, не спори и не пилей своето ценно време!

Помисли за себе си! Помогни на себе си!

Сега! Не чакай! Не губи време!

С обич Галина

За повече интересни статии, съвети и лайфове може да отидете на официалната страница на клуба: Галанс Данс

Всички права запазени © Galans Dance