Разказват, че едно старо куче веднъж се запиляло да гони пеперуди.
Без посока. Без бързане. Просто искало още веднъж да почувства живота под лапите си.
Но докато си играело и се унасяло в мечти, се изгубило. И тогава го забелязало млад, гладен леопард.
Кучето усетило опасността, но не побягнало. Нямало сили.
Но имало нещо друго... мъдрост.
Спокойно седнало с гръб към леопарда, намерило няколко стари кости и започнало да ги дъвче.
Изръмжало високо:
– Ммм… този леопард, който изядох, беше вкусен. Чудя се дали има още наоколо?
Младият леопард замръзнал от страх и избягал.
Не силата спасила кучето. А умът му.
Но историята не свършва тук.
Маймуна, която гледала всичко от дърво, решила да предаде кучето, за да спечели благоразположението на леопарда.
Хукнала след него и му разказала всичко, надявайки се на защита.
Кучето, умно както винаги, ги видяло да идват: ядосан леопард с маймуна на гърба.
Отново седнало спокойно и тихо измърморило:
– Къде се изгуби тази маймуна? Пратих я да ми доведе още един леопард, а тя се бави ужасно…
Леопардът рязко спрял.
Погледнал маймуната.
И този път… маймуната била тази, която побягнала.
Поуката:
В живота не винаги печели най-бързият.
Нито най-силният.
Понякога печели този, който чака. Който наблюдава. Който действа с мъдрост.
От нета…
Възрастта не ти отнема силата. Тя те учи как да я използваш по-добре.
А мъдростта, тя идва с твоето развитие, знания компетенции! Затова се развивайте и трупайте знания, не знаете кога могат да Ви потрябват! 
За повече интересни статии, съвети и лайфове може да отидете на официалната страница на клуба: Галанс ДансВсички права запазени © Galans Dance
Няма коментари:
Публикуване на коментар