Galina Georgieva: Честит ден на психолога! 😱

Нека Ви разкажа една история на жена, която се свърза с мен преди време…

Няма деца... Няма чувства... Мъртва ли е връзката?

Преди 3 месеца една жена ме потърси за менторство, която не знаеше какво да прави с връзката си.

“Заедно сме от 15 години, минахме през много, създадохме бизнес заедно, но през последните 2 години тя се разхожда с въпроса в главата си „какво следва?“

“Всичко е някак...няма как...винаги си говорим само за работа, дори когато сме заедно на почивка - работата идва с нас)) той не иска деца, изглежда, че го обичам като човек , като приятел, добре, всички ярки романтични чувства останаха някъде в миналото... въпреки че вече ми е трудно да си спомня дали наистина са съществували... Имам чувството, че аз като жена умирам до него... да напусна ли? Ами ако това е грешка? При нас уж всичко е гладко, но затова е отвратително... отвратително е да си помисля, че ще живея още 15 години и няма да изпитам светли, дълбоки чувства, че съм влюбена, обичана, че съм майка и т.н.”

Моя прочит на нейното съобщение:

Хубаво е, че ги свързва обща кауза. Тъжно е, че заема почти цялото място в отношенията им. На пръв поглед те са прекрасна двойка, хората не биха живели заедно толкова години и не биха създали бизнес, ако не бяха подходящи един за друг.

Но от друга страна, твърде много години имаше силен дисбаланс в отношенията им, те свикнаха с него и вероятността да го направят по различен начин заедно не е голяма.

Освен това, когато мъжът не иска деца и говори за това директно, това е сериозно.

Реших да й помогна, защото трудните случаи са просто моето нещо))) моя специалитет.

Задачата беше да се опитам да рестартирам връзката, да върна чувствата към нея, да премахна пристрастията към бизнеса и разбира се въпроса за децата... което се оказа, че ще бъде най-трудно.

Защото трябваше да се работи с човек, с главата и принципите му.

Честно казано, това беше един от най-трудните случаи. Но след 3 месеца тясно сътрудничество тя проля сълзи и каза, че сега всичко е много по-добре, отколкото е било в продължение на 15 години. Въпросът за деца се измести от твърдо „не“ към „Нямам нищо против, ако е толкова важно за теб“. Мисля, че още няколко месеца и ще започнат да планират бременност.

Убедена съм, че от момента, в който имате въпроса: „Какво да правите по-нататък? Разделям? Или спаси?“, връзката ви започва да ви разрушава. Тъй като имате нужди, вие не получавате нещо в този контакт и затова си задавате този въпрос.