Galina Georgieva

Скъпи мои, колко от Вас носят всичко на раменете си? Деца, работа, семейство, очаквания - и ето, че вече не сте жена, а универсален войник, чиито рамене са по-широки от тези на всеки мъж.

Постоянно работиш и работиш и сякаш няма нищо друго освен ангажименти!

Но именно в този момент енергията тече през пръстите ви, женствеността и лекотата се губят.

Тялото ни не е просто черупка. То е жив съд за нашите емоции и психика. Всичко, което не сте преживели, не сте се освободили, не сте се отпуснали - засяда в движение, поза, пластичност. Те са първите, които хващат всички ваши претоварвания и тревоги.

Затова аз направих три уникални събития!

Грабни своя пакет Юли и се рестартирай!

Masterclass: Женски хитринки!

Фестивал за пари!

Masterclass: 3 стъпки как да хванеш милионер!

Тези златни курсове те очакват!

Пиши на ЛС или email: email: galina.consults@gmail.com

Побързай! Офертата ще се изчерпа!

С обич Галина

За повече интересни статии, съвети и лайфове може да отидете на официалната страница на клуба: Галанс Данс

Всички права запазени © Galans Dance

Бедността е в главата!

Думите „беда“ и „бедност“ имат един корен.

Бедността и мръсотията потискат човека; бедната обстановка го програмира да бъде неудачник.

Кои са източниците на бедността? Каква е вероятността тя да е заложена във вас?

Наталия Грейс, бизнес-треньор и популярен лектор, в една от книгите си се опитва да даде отговор на тези въпроси.

Четири фактора отговарят за бедността.

1. Манталитетът. Когато бяхме деца често скачахме на дивана в дома на една моя съученичка. Изпадахме от възторг от пружината и кълбетата прах, които се разлитаха из стаята от нашите скокове.

След 25 години посетих съученичката си от детството и за голямо учудване видях същия диван, на който бяхме скачали някога, в ъгъла. Той не беше се променил, доколкото го помнех, но сега бях потресена от бедността на обстановката.

Мислено изчислих колко може да струват един нов диван, счупените столове и огледалото. Докато разговаряхме, аз мислено боядисвах тавана и лепях тапети, искаше ми се да измия прозорците, да изхвърля ненужното от стаята, да сменя саксията…

Може би хората имат проблем с парите – помислих си аз. Но мозъкът ми се съпротивяваше и ми предлагаше да купя, макар и евтино лепило, за да залепя счупения стол. Където и да погледнех, виждах счупено, мръсотия, петна, боклуци.

Мозъкът ми ме попита: „Как мислиш, защо бедността винаги се съпровожда с мръсотия?“

Мръсотията не е проява на безпаричие, а на манталитет. Бедността е своеобразен манталитет. Бедността е в „немитата“ глава.

2. Еснафство. В училище имах забележителна учителка, със своеобразен интелект и проницателност. Една нейна фраза запомних за цял живот. Някой я попита какво означава „еснафство“ и тя отговори: „Еснафство е да пиеш от стара мръсна чаша, когато новата стои в секцията…“

В много семейства парите се заделят за черни дни, а новите чаши се пазят за „бял ден“, само че белият ден рядко настъпва, а животът е пълен с черни дни …

Някои хора живеят с бъдещето, което никога не настъпва. И тогава разбрах следното: срамно е да си беден, потънал в мръсотия, срамно е в главата ти да цари хаос, който неизбежно се отразява на жилището ти и на манталитета на децата. Животът в очакване на бъдещето води до разруха.

3. Комплексът „Пепеляшка“

Познавам една жена, която повече от 25 години трупаше пари, за да си купи вила. Тя отглеждаше две дъщери, които водеха полугладно съществуване. По-голямата ми разказваше, че се срамувала да излиза на двора в старите си изтъркани на коленете панталони.

Момичето растеше и с всяка година по странен начин растяха и нейните панталони. Сантиметър след сантиметър се отпаряше подгавът. Държавната система по онова време не даваше възможност да се печели достатъчно, но аз не упреквам системата, а бедността в мозъците.

С едни и същи пари можеш да изглеждаш прилично или да си беден.

Когато майката в крайна сметка купи вилата, двете пораснали дъщери нямаха никакъв интерес към нея, но я упрекваха, че не ги е научила да бъдат жени, които се самоуважават.

У момичетата се беше формирал комплексът „Пепеляшка“. Те бяха свикнали да виждат изтъркани кресла, стари съдове, изхабени кърпи и съсипани дрехи. Когато пораснаха, те се страхуваха да харчат пари за себе си. Всеки път, когато си купуваха нещо, разваляха настроението си. Сякаш се чувстваха недостойни за новите красиви неща.

Това се нарича генетична бедност. Тя се намира в съзнанието, в клетките, в кръвта, в костите. Страхът да похарчиш пари за себе си ви прави бедни.

4. Подсъзнателното програмиране. Деца, които виждат бедна обстановка, се програмират на бедност. Когато поотраснат, започват да осъзнават тежестта й.

Антон П. Чехов отбелязва, че мръсните стаи и коридори влияят лошо на способността на студентите да се обучават. Бедността и мръсотията потискат човека; бедната обстановка програмира да бъдеш неудачник. Вие може да възразите, че ненавистта към бедността стимулира някои хора да се развиват и печелят, но аз ще ви кажа, че повечето хора носят цял живот непосилното бреме на бедността.

Думите „беда“ и „бедност“ имат един корен.

Гонете от себе си бедата, еснафството и бедността. Помнете мъдрите фрази: „Богатството е състояние на ума.“ Оказва се, че и бедността е състояние на ума.

Богатството и бедността са състояния на вашия ум и на вашите мисли.

По книгата на Н. Грейс „Законите на Грейс“