Не се извинявам!

Не съжалявам!

Не се оправдавам!

Не можем да харесваме всички, като това важи в същата сила и в обратния смисъл - не могат и всички да ни харесват. Така е и в бизнеса, няма как. Но понякога определени хора ни дразнят повече от другите.

Преди години се случи да се запозная с един свръхактивен рекламист, който от ден първи започна да иска безплатни активности за клиентите, които представлява. Не знам дали си повишихме тон на втория или третия пореден отказ (защото работя с поставени ясни цели и самарянството, въпреки, че е понякога допустимо, не е моя фикс идея), но го помолих да ми изтрие телефона, мейла и да не досажда повече. Поне докато няма ясна концепция, подкрепена от бюджет. Такава не се появи.

Бях го забравилa отдавна, но ми пусна покана за приятелство в една социална мрежа. Хубаво, реших да му отговоря с въпрос...

"Познаваме ли се вече?", на което той отговори с две молещи се ръце (емотикони) и краткия коментар "Хората допускат грешки".

Добре, животът си е прекалено кратък, за да се нервим за глупости и го добавих. Тук таме ми се появава във фийда…

Тия дни нещо се замислих (след поредна серия от негови бомбастични постове) - добре де, в коментара му "Хората допускат грешки" - той ли признава за допусната грешка или на мен прощава за такава? Чак сега разбрах двусмислието. Но карай да върви, реших да завърша с един от тези внушителни цитати, заради които хората ги споделят много.

"Прошката, мили мои братя и сестри, не е проявено милосърдие към другите, а акт на МИЛОСЪРДИЕ към самите Вас! Прошката е висша степен на осъзнаване."

Ако не го знаете, да го научите по лесния начин.