Веднъж една по-възрастна от мен жена ми каза: “Когато ти е трудно, върви с малки стъпки.
Прави каквото трябва, малко по малко. Дори не мисли какво ще се случи утре. Напиши писмо. Пий чай. Усмихни се. Ето, виждаш ли ? Това са малки крачки. Ти сама няма да забележиш как крачките ще станат по-уверени, по-забързани и големи. Ще дойде време, когато ще можеш да мислиш за утрешния ден и бъдещето с усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар