Това е Юля от Харков, Украйна!

Юля е видяла лицето на войната, затова Ви предлагам да прочетете какво ми разказа.

Юля, която е успяла да избяга от ужаса в нейната родина.

Освен медицинската помощ, която й оказа болницата на която съм PR manager, аз й дадох и психологическа подкрепа и консултация на руски език.

- Юля, разкажи ни от къде си и какво се случи с теб?

- Аз съм Юля от град Харков, Украйна. Живях и учих в Харков и завърших университет там. По време на бомбандировките в Украйна, когато започнаха сирените аз бягах изплашена, трябваше бързо да се бяга сред многото хора в тълпата, паднах чупих ръката си, и беше невъзможно да получа медицинска помощ, защото всички болници се преквалифицираха. Опитах да направя операция в Централна Украйна и напуснах Харков, но всички медикаменти и системи, от които се нуждаех не можеха да ми бъдат осигурени. Лекарите не можаха да ми направят необходимата операция, дори нямаше възможност за анестезия, и затова дойдох при мои познати в България, в Пазарджик. Те са две приятелки на моята майка, които ми предложиха помощ.

- Защо избра УМБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ ПЛОВДИВ“?

- Приятелката на майка ми е била пациент на лечебното заведение и на Отделението по Ортопедия и Травматология и ми препоръча, че тук са изключително внимателни и професионални лекарите. И аз съм напълно съгласна с това.

- Разкажи моля те за войната от първо лице, изплаши ли се, как се почувства?

- На 24 -ти февруари започнаха ударите в Харков.

А ти видя ли тези удари?

- Да, всичко видях и точно на 24- ти ми беше назначена тази операция, но всичко се отмени. Започнахме да бягаме в бомбоубежищата, виждайки как падат снарядите. Ние се надяваме, че всичко ще се разреши по мирен начин и че страните ще се договорят. Но после стана ясно, че са започнали да обстрелват централната част на града ни. С времето се научаваш да различаваш кога с автомати стрелят, кога падат бомби, къде изтребители летят и тогава с няколко приятели решихме да напуснем града.

- Кога избягахте от Харков?

- Тръгнахме на 6 – ти март, а на 8 – ми март вече бяхме в Централна Украйна и от там в България.

- Как се чувстваш в България Юля?

- Спокойна съм откакто се установих в приятелите на моите родители. Те ме успокояваха и ми казваха, че тук съм на сигурно и всичко ще е наред.

- Какви са твоите планове в бъдеще?

- Искам да продължа обучението си, миналата година започнах аспирантура. Но за сега това е невъзможно да се случи в Украйна, защото всички университети са закрити и всички преподаватели вече са зад граница. Така, че може би ще помоля да получа възможност да уча тук в България, за да продължа своята архитектурна практика. Моето образование е Архитектура. Но първо ще си реша въпроса с ръката и после ще задействам тази процедура за моето обучение.

Благодаря за всичко Галина!

За повече интересни статии, съвети и лайфове може да отидете на официалната страница на клуба: Галанс Данс

 Всички права запазени © Gala Dance